Христо Ботев, "Последний зарок"
................ Любену Каравелову

Мы братья по духу с тобою,
и мысли тождественны наши.
Нам, верю я, каяться не в чем,
и злой оговор нам не страшен.

Добро или зло мы творили,
потомки рассудят нас позже,
а ныне дай руку мне, братец,
вперёд, и смелее, и твёрже!

Попутчиц нам жизнь снарядила:
страданья и бедность в чужбине —
но мы их по-братски делили,
и впредь нам делить их отныне.

Разделим людские укоры,
истерпим пустые усмешки,
истерпим— и сдюжим, не охнем
под бременем муки кромешной.

Поклонов от нас не дождутся
страстей вавилонских кумиры:
обет да исполнят два сердца,
печальные наши две лиры.

Свострим наши чувства и мысли
сегодня последним зароком:
исполним заветную клятву —
 айда, брат, до смерти, до срока!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
 * казахме= аорист (прошедшее краткое время), т. е. буквально "... мы уже сердцем было молвили (поклялись)"



Дялба

По чувства сме братя ний с тебе
и мисли еднакви ний таим,
и вярвам, че в светът за нищо
ний няма с теб да се разкаем.

Добро ли сме, зло ли правили,
потомството назе ще съди;
а сега— дай ръка за ръка
и напред със стъпки по-твърди!

Спътник ни са били в животът
страдания, бедност в чужбина,
но тях сме ний братски делили
и пак ще ги делим двамина...

Ще делим ний хорски укори,
ще търпим и присмех глупешки,
ще търпим, но няма да охнем
под никакви мъки човешки.

И глава ний няма да сложим
пред страсти и светски кумири:
сърцето си вече казахме*
с печалните наши две лири...

В последний раз умом и сердцем
зарок последний скажем разом:
исполним свой обет заветный,
айда, мой братец, на погибель!

Напред сега с чувства и мисли
последната дялба да делим:
да изпълним дума заветна -
на смърт, братко, на смърт да вървим!

Христо Ботев

Стихотворението е публикувано за първи път във в. "Свобода" през 1870 г. с посвещение "Любену Каравелову". Ботев го печата отново в бр. 1 на в. "Дума". При публикацията в "Песни и стихотворения" посвещението липсва, защото там поетът е премахнал всички посвещения.
* дя(е)лба= "..."Речник на българския език" от Найден Геров – дарба, подадение, чест, късмет;, т.е. делбата, може да бъде мислена като съдбовна белязаност на човека, като дар и чест, като вътрешно притежание. И сякаш именно това споделя човекът, тъй като текстът още в самото начало подчертава свързаността в идеалното", см. http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=134&t=18371